Моето пътуване до Япония

Разказът е изпратен от Дарина Борисова

Моето пътуване до Япония започна от Софийското летище. Бяхме общо седем деца и една водачка от „Язаки Ямбол“. След петчасовия полет до Катар трябваше да чакаме с часове полета за Япония заради закъснение. Там кацнахме на летище Нарита и си обменихме евро в йени (400 лева са малко над 21 000 йени).

Там ни чакаше шефът от Япония, който щеше да ни води – Сеито Фуджита (Фуджи Сан), който, за щастие, говореше английски почти перфектно. Тръгнахме към един автобус, който за около 15 минути ни отведе до хотела – Ana Crowne Plaza Narita. Там обаче не видяхме нито една от групите от другите страни, тъй като само нашият полет беше закъснял толкова време и вече всички други си бяха по стаите.

Общо бяхме 357 души – от Аржентина, Бразилия, САЩ, Уругвай, Китай, Индия, Индонезия, Филипините, Тайланд, Виетнам, Белгия, Хърватия, Чехия и много други страни. За вечеря останахме само нашата група и японският шеф. Опитах пролетните рулца (които много напомняха на лучник на вкус😃), сашими (което беше невероятно) и от другото суши със сушени водорасли и ориз. Веднага след това си отидохме по стаите. 

На следващият ден станахме в 7:00 часа, закусихме и се отправихме към храма Мейджи Шрине. Преди да влезеш в двора на храма, трябва да си измиеш устата и ръцете с вода и черпак. Японците се молят, като се покланят два пъти, пляскат с ръце два пъти и се покланят още веднъж.

След хотела тръгнахме към традиционен японски хотел Тенбо в Шизуока. Още като влязохме ни казаха да си събуем обувките и да отидем в ,,waiting room“ (стая за чакане) в която се чака за стаите и представлява малко заграждение с места за сядане и маса в него. Вътре всички хотелски стаи са с един ключ, което означава, че всеки можеше да влезе във всяка стая, но, за щастие, никой не го направи. Всички чукаха на вратата преди да влязат, защото в Япония всеки беше адски учтив.

Стаята беше много обширна с бамбукова настилка на пода, ниска масичка и столове без крака, врати и гардероб с плъзгащи врати, леглата – матрак на пода (който беше много удобен), а в тоалетната множество бутони – цяло дистанционно, с бутони за масаж, затопляне на седалката и какво ли още не.

Вечеряхме на пода и въпреки че беше традиционен хотел, ни дадоха вилица, нож и лъжица, но аз предпочитах да ям с клечки. Не ми беше трудно да се храня с клечки, защото преди да отида в Япония, се бях упражнявала.

На втория ден тръгнахме към музея на планината Фуджи Сан в Яманаши, където най-голямата атракция беше гигантска светещ макет на планината Фуджи Сан, който я показваше през различните сезони.

След това обядвахме в традиционен ресторант Kawaguchikoso, където специфичното беше нещо като мисо супа, но не съвсем. В нея имаше адски жилаво месо, нарязано на тънки ивици, което трябваше да топим в сурово яйце и след това да ядем.

Потеглихме към музея на науките Oshinohakkai, а накрая отидохме в залата на оркестъра на Шизуока и чухме четири изпълнения на симфоничния оркестър. След вечерята гледахме танц на гейши.

На третия ден отидохме в Язаки в Ику со и там всяка група трябваше да каже ,,здрасти“ на техния език, която на повечето беше ,,оля“. Гледахме изпълнение на барабани и гонгове и обядвахме, разменяхме си сувенири от нашите държави.  После отидохме в Suntomoon

На четвъртия ден  ходихме пак в завод Язаки, но този път ни обясниха как се правят кабелни инсталации и ни заведоха да разгледаме работилницата. После ходихме в училище в Сусоно, за да се срещнем с японски ученици на нашата възраст. Английският им не беше добър и разбрах, че това е така, защото в Япония не ги учат на произношение, а само на граматика и начин на изписване. Всички бяха с униформите си за физическо. Помолиха ни да си свалим обувките и да вървим по чорапи вътре.

На следващия ден ходихме в Дисниленд и въпреки че имахме време от 9:00 до 15:30 часа, успяхме да разгледаме само четири атракции, но ни увериха, че те са най-интересните. Една от тях беше Star Wars закрито влакче, което започна бавно, а изведнъж стана бързо и почти съм сигурна, че имаше и лупинги, но не виждах нищо от косата си.

Вечерта след вечерята се събрахме в голямата зала на хотела за парти за изпращане където всяка страна представяше различни неща. Ние, българската група, трябваше да четем презентация на английски за традициите на България, но само аз имах куража и отидох да я чета сама.

Това беше моето пътуване до Япония. Сигурна съм, че някой ден, когато и да е това, ще се върна отново на това прекрасно място – Япония, където няма нито хартийка по улиците, всички са мили и любезни и всичко е както трябва да е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.