Чайната церемония/ Част 2

Знам, че първата част на историята за чайната церемония ви заинтригува. Затова няма да се бавя и с втората…
Най-важният елемент в чайните церемонии на Рикю е уаби. Буквално “уаби” означава “пустош”. Във философията на Дзен Будизма думата се разглежда в положителен смисъл, а именно най-голямото богатство може да се намери в пустошта и нищетата, защото когато нямаме допир с материалния свят ние се обръщаме към себе си и там откриваме духовното си богатство. Чайните церемонии на Рикю се наричат вабича.
След смъртта на Рикю, внукът му и неговите синове продължават да практикуват стила му за правене на чайни церемонии.

Междувременно се развиват и вариации на уабича, под влияние на някои самурайски господари, чието житейско положение изисква по-сложно облекло и по-изискани маниери и движения от тези при ваби-ча. Развиват се нови школи, но въпреки това духът на вабича остава основен. Когато в модерна Япония се премахва класата на войните (началото на 1868 г.), чайната церемония се извършва главно от жени. Чайната церемония е нещо, което една млада жена трябва да изучава, за да усвои добрите маниери и да се научи да цени естетичното.

В същото време политически и търговски лидери и колекционери на предмети на изкуството използват чая като средство за събиране на добри предмети на изкуството и занаятите и за наслада от тях.
Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке. Те биват основани от внуци на Рикю. Под тяхно влияние и под влиянието на други големи школи днес чайната церемония се преподава по целия свят, а в Япония и мъже, и жени преоценяват стойността на чайната церемония като ценностна система за усвояване изкуството на живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.