интервю

Дора Сомова разказва за японската кухня и рецепти

Дора Сомова се занимава с кино – работи в киноиндустрията като реквизитор или гардеробиер на терен, а Япония и японската култура са само част от многобройните й видове хоби, като например да шие кимона 🙂 или да изработва кири-е. Но за това ще ви разкаже друг път. Днес я поканих да сподели своите впечатления от японската храна, тъй като е била в Япония два пъти за няколко месеца. Надявам се разказът й да бъде подходящ за тези, които се готвят да посетят Страната на изгряващото слънце. А който е любопитен да се запознае с нея на живо, тя ще бъде на 6 и 7 септември на Aniventure 2014.

Когато един българин отиде в Япония, лесно ли свиква с японската храна?

Ако човек е придирчив, ще му е малко трудно. Но, трябва да знаете, че японската храна не е главно суши, сурова риба или бял ориз, както повечето хора си мислят. Японската кухня включва и доста така наречени от нас манджи. Много зависи каква кухня опитваш, на кой остров. Например – японско-китайската супа „Рамен“ е доста вкусна супа с нудъли, месо и различни подправки.  Така че има неща, които човек може да яде, колкото и да е капризен. Освен това в големите градове има всякакви ресторанти и места за бързо хранене.

Каква е типичната японска закуска?

Ако са традиционалисти, на закуска се яде ориз с риба, нато –  ферментирали соеви кълнове, които японските жени много обичат. Причината е, че соевите кълнове са полезни за физикохимията на женското тяло и за метаболизма. Нато има много особен за българите вкус – на много, много престояло и старо сирене, което е много тежко на вкус. Нато е особена японска храна, по същия начин, по който чужденците в България се учудват и не харесват айрана, бозата и таратора. Но, ако обичате силни сирена, нато ще ви хареса.

Сподели от твоя гледна точка – кое е най-важното за азиатската и по-специално за японската кухня?

Японците обръщат много голямо внимание на вкуса. Затова в японската кухня вкусовете са ясно разделени. Винаги можете да ги усетите – сладко, кисело и солено  са отделени от горчивото. Това, с което японците си играят, е консистенцията на самата храна – дали е мека или твърда; дали е лигава или рохка; дали е като едър пясък или по-дребен пясък от брега на морето. По-важното е да усетите и обърнете внимание на консистенцията на храната. В българската кухня и готварски традиции е много по-различно. Ние се опитваме от много подправки и много продукти да получим нов вкус докато японците от много неща се опитват да получат нова консистенция.dora345

Разкажи ни за сашими?

Мога да споделя, знам колко малко хора разбират какво е удоволствието от яденето на сашими – суровата риба. Защо трябва да се приготвят различни видове сурова риба? За нашия, българския вкус – суровата риба се овкусява със соев сос и уасаби. За японците обаче е важен не вкусът на сашими, а консистенцията. Трябва да знаете, че различните видове риба имат различна дебелина, различни са по мазност, самото усещане на месото в устата е различно, различно е и когато ядете морски дарове или риба – има огромна разлика.

Защо японската храна се сервира в много малки чинийки?

Да истина е – японците ядат малки порции в малки чинии,  защото пред тях както казах е важна консистенцията. Не е важно просто да се нахранят, а усетят храната. Ако отидете в традиционен рьокан хотел, с горещи минерални извори, за всяко нощуване е включена закуска и вечеря. След като сте се потопили в горещите минерални извори, тялото ви е отпочинало и се чувствате като преродени, сядате в стаята си, където на маса са подредили минимум 20 малки чинийки с различни храни, от които трябва да хапнете. С по едно щипване на клечките – от всяка чинийка. Накрая на вечерята не можете да дишате – толкова обилно сте се нахранили. Храната е едновременно малко и много. Същото е и за закуската – сядате и постоянно ви носят чинийки, чинийки, чинийки. Всички те са много малки и няма как да не ги изядете, освен това са изключително красиво и с внимание приготвени, подредени и сервирани. Ние, българите имаме съвсем друго отношение към храната – ако ни се изпразниш чинията, все е едно не оценяваш храната и  ще обидиш домакинът.

Тоест малко или много ядат японците на едно хранене?

Японците са изключителни майстори  в това храната да е точно премерена. Докато бях в Япония, живеех в българо-японско семейство, в което се спазваха традиционните японски вечери или закуски. Когато седнеш, порциите са така премерени, че да се нахраниш, без оставяш храна.  Замисляла съм се, че ние, хората, не си даваме сметка колко малко храна ни трябва, за да се нахраним. В България, когато седнем на закуска ние повечето пъти преяждаме и това ни държи сити по-дълго време през деня. При японците всичко е много премерено. Ако си купувате полуготова храна от магазина, полуфабрикати, които си готвите, на опаковката пише еди колко си чашки за един човек, за двама, за трима, за четирима. Слагате тенджерата на котлона и си казвате: „На кой ще му стигне някаква малка тенджерка ориз!“ Кой по-напред ще се наяде? Е, ще се учудите, но всички се наяждат .

 С клечки ли ядат само японците или ползват и вилици?

В ресторантите и вкъщи японците ядат с клечки. Ако отидете на по-специален ресторант, който е по-луксозен, може и да ви сервират с вилици и лъжици. Ако ресторанът е френски или италиански, американски или български (има български ресторанти в Токио), там ще ви сервират с вилица и лъжица, но ще ви предложат и клечки. Тоест, както ние отиваме на китайски ресторант и ни сервират лъжици и вилици, но винаги ни предлагат клечки, там е обратното.

Разажи ни за соевия сос, винаги ли го има на масата?

Да, винаги го има, но не е задължително да се включва във всяко ястие. Интересното за българите е, че японците имат много видове соев сос – сладък, солен, гъст, рядък, разреден, полуразреден, светъл, тъмен и т.н.

И какво още е характерно за японската кухня?

Разликата е най-голяма, че ние, българите, готвим, а японците приготвят храната. Ние готвим едно ястие, едно нещо го видоизменяме и го превръщаме в друго като вкус. Японците взимат едно нещо и го приготвят, опитвайки се да запазят колкото се може по-близо до оригиналния му вид и в същата консистенция. Японците приготвят храната много по-бързо от нас – бързо запържени, бързо сварени или бързо печени, но не пекат много, защото фурните в японските домове са рядкост. В традиционната японска кухня има газови котлони и между тях една мъничка скара, която се отваря като чекмедже, на която можете да запечете риба. Ако искате да печете храна, както ние печем на фурна, трябва да си купите отделно фурна. Затова японците правят сладкиши, които се готвят на пара или са варени и много по-рядко класическите печени торти.

Е, може би разговорът ни стана прекалено дълъг и изморителен, но Дора има още много да ни разказва, а за ви обещавам, че ще я поканя отново да ми гостува в блога.

One thought on “Дора Сомова разказва за японската кухня и рецепти”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.