интервю

Мария Илиева разказва за манга, калиграфията и японския език

Името ми е Мария Илиева и сега завършвам втората си година в специалност „Японистика“, в СУ „Св. Климент Охридски”. Прекарвам дните си в четене на книги и манга, слушане на музика и разбира се, учене на японски език. От малка се интересувам от Япония и всичко, свързано с нея и се радвам, че имах възможността за покажа част от интересите си в рамките на празника на японската култура, който аз и колегите ми организирахме.

 Как се запалихте по Япония?

Япония винаги ми е била интересна. Кой не е слушал за нинджи, самураи и гейши, когато е бил дете? Истинското ми увлечение започна в пети клас – тогава попаднах на „Наруто“. Оттам се запалих и по други японски анимации и чрез тях постепенно се запознах с елементи от източния бит и култура. За всяко нещо, което ми привличаше вниманието, търсех допълнителна информация, докато не открих страницата на специалността в сайта на Софийския университет. Тогава реших, че точно това искам да уча. В продължение на години, преди да ми дойде редът да кандидатствам, четох форумите и следях баловете за прием. Бях изключително щастлива, когато ме приеха преди две години, и оттогава ентусиазмът ми не стихва.

Труден език ли е японския език?

Както във всеки език, така и в японския има и трудни, и лесни неща. Ученето на йероглифи и привикването към словореда изискват време, но ако се стараеш и преговаряш редовно, няма проблем. От друга страна, произношението е лесно за хора, чийто майчин е българският (с изключение на един звук, който представлява нещо средно между „р” и ”л”). А изобилието от чуждици, дошли най-вече от английския, разнообразяват и улесняват изучаването на нови думи. Е, човек, който е свикнал с английското произношение, настръхва, когато му се налага вече да произнася „fried potato” като „фу-рай-до по-те-то”, но и с това се свиква.

Защо ви харесва манга?

Най-вече ми харесва разнообразието. Докато американските комикси са предимно за супергерои (в което, разбира се, няма нищо лошо), то японската манга предлага заглавия от какъвто ви хрумне жанр – като започнем от спортна тематика, та стигнем до бизнес, ужаси и романтика; от научна фантастика до исторически хроники. Буквално има по нещо за всеки. Друго, което си струва да спомена, е, че мангата показва и елементи от ежедневието на японците. Седят двама души на маса, пред тях са сложени супа, пушена риба и купички ориз, а ти се чудиш закусват ли, вечерят ли…

(закусват)

Какви истории разказва манга, какво е характерно за нея?

Какво вече споменах, за нея е характерно разнообразието от жанрове и теми. Освен това, за разлика от западните комикси, тя първоначално се продава в черно-бели, подобни на телефонни указатели томове от вестникарска хартия, които съдържат няколко заглавия. Ако се купуват, по-късно историите се издават в самостоятелни книжки, вече с по-качествена хартия. Друга разлика със западните издания е, че поредиците много лесно могат да се намерят сканирани в интернет. Което, от една страна, е добре за феновете, особено тези от Европа и Америка, от друга, се отразява зле на манга индустрията. Така че, ако намерите заглавие, което ви харесва и имате възможност, поръчвайте си и оригинална манга, за да подкрепите авторите и издателите. Пък и е друго усещането, когато вместо да ги складирате в папки на компютъра или отметки в браузъра, ги виждате подредени на рафтовете над леглото 🙂

Вие рисувате ли манга? Кои други японски изкуства са ви на сърце?

За съжаление, не мога да рисувам, но учудващо за мен се справям добре с калиграфията. Красивите йероглифи, изписани с четка, могат и да приличат на рисунки, но всъщност просто се пишат. Традиционно уъркшопът по калиграфия на Бункасая събира голям брой хора, затова ще ви дам насоки, ако искате да пробвате и у дома.

Материали за калиграфия, без да се задълбочаваме колко качествени са, могат да се закупят от китайските магазини и тези за артприспособления. Четките (задължително такива, които са направени специално за калиграфия) е добре да се вземат от артмагазини, докато хартията и мастилото – от китайските. Обикновеният туш е гъст и лепкав и не е подходящ. Може да вземете или течно, или „сухо” мастило, продава се под формата на блокчета, които се търкат във вода и мастилничка, докато се получи желаната наситеност на цвета. Оттам насетне може да се упражнявате върху вестник, а техники може да намерите лесно в интернет.

Как ще завършите изречението: За мен Япония е…

… трепет.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.