Интервю

Мартина Неделчева за общото и различното в японската и българската култура

zmartina1Поканих Мартина Неделчева да ни разкаже повече за наближавашия Десети Бункасай 2015 – традиционния ежегоден празник на японската култура. Той ще се проведе на 31 май, но повече за него ще ви разкажа допълнително.

Представи се накратко за читателите на моя блог:

Казвам се Мартина Неделчева, или накратко – Мару, и съм студентка от 2 курс на специалност Японистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Едно от най-важните неща за мен е отвореният мироглед към света – затова живо се интересувам от непознатото и различното, от естетичното и задълбоченото. Може би сте ме зървали бегло на Aniventure , Aniplay или Anifest – все сред големите ми страсти са именно аниме и манга.

 Защо избрах да учиш Японистика?

Реших, че това е моят път, докато още бях в гимназията. Именно благодарение на аниме и манга започнах да се интересувам живо от идеите на японците, от светогледа им, от гледните им точки. Интересувам се живо от японска литература и философия. Освен това просто исках да владея езика, защото смятам, че е особено красив.

Има ли допирни точки японската култура с българската – като нрави,традиции или обичаи? Изброи 3 от тях.

– Облеклото – също както ние, българите, имаме традиционни носии, така и японците имат традиционни дрехи – кимона.

– Коледа – разликата е в това, че българите по принцип празнуват Коледа със семействата си, а японците – по влюбени двойки.

– Възвеличаването на природата – в японската литература, както и в българската, често се набляга на красотата и изобилието й – било то на Рила или Фуджи, на роза или сакура (вишнево дръвче)…

Какво те впечатлява най-много в японската народопсихология?

Впечатлява ме, че японската мисъл е проста като структура и сложна като замисъл. И за да не звучи това толкова абстрактно, веднага ще я сравня с нещо, познато на всички – а именно хайку. Ние, българите, сме свикнали да построяваме мислите си по сложен начин, като есе или статия. Японците казват много с малко думи дори само наум.
Друго нещо, което ме впечатлява, е начинът, по който постигат обединение и работят заедно. За тях това е много по-важно от индивидуалността и различията.

Повече за програмата Бункасай 2015 написах тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.