Връзката между бонсай и безсмъртието

Бонсаи идват в Япония от континента през 4-5 век заедно със странстващите будистки монаси. Това изкуство напълно съответствало на шинтоистките вярвания на населението. То намира бърз отклик в сърцата на хората и получава широко разпространение.

В превод „бонсай“ означава „дърво на поднос“. Оттук идва и основният му принцип – чрез малкото да покажеш голямо нещо. Майсторите на бонсай не правят разлика между своите творения и природата като цяло, и това, което те искат да подчертаят в своята работа.

Бонсай представлява изкуствено умаляване на живи растения – дървета и храсти, които се срещат естествено в природата. При някои видове умаляването е 60-80 пъти. За целта се използват контейнери, не по-големи от 30 см в диаметър. Внимателното дозиране на торене, поливане и светлина, правят чудеса с дръвчетата.

Най-подходящи са иглолистните бор, кипарис, кедър, а от широколистните – вишна, клен и бук.

За разлика от икебана, която има много модерни форми, бонсаи е доста по-консервативно изкуство. Има 15 стила, които не търпят отклонения. Но, всеки един от тях дава широко поле за творчество, а разпространението на бонсай по целия свят му придава национални характеристики.

Съществува някаква символическа връзка между бонсай и безсмъртието, защото не е рядкост едно дръвче да се предава в семейството от поколение на поколение, заедно с паметта за човека, който го е посадил и се е грижил за него. При добро отглеждане един бонсай може да се съхрани и да живее над 100 години.

Бонсаите се ценят не по възраст, а по естетическото впечатление, което оставят у наблюдаващия го.

Очаквайте продължение.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.