Как им е хрумнало?

Самата идея на чайната церемония идва от Дзен Будизма – да живееш единствено в настоящия момент, и целият ритуал е конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието си.

Може би се чудите дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа.

Попитайте обаче дали в Япония има много хора, които да изучават чайната церемония и отговорът ще е положителен, има милиони хора, мъже и жени, бедни и богати, принадлежащи към стотици различни чайни секти във всяка една част на страната. Всяка седмица през цялата година, те ходят при учителя си и прекарват с него и с още трима-четирима ученика два часа. Всеки един от тях приготвя чай и поема ролята на госта. После си отиват и идват отново следващата седмица. Много хора правят това през целия си живот.

С времето ученикът се учи не само как да прави чай, но и как да накладе идеалния огън, как да се грижи за приборите, как да приготвя прахообразен зелен чай, как да цени изкуството, поезията, глинените и лакираните съдове, майсторската дърворезба, градините, как да се учи да разпознава всички диви цветя и кои кога цъфтят. Те се научават също и как да влизат в стая с татами (тръстикова рогозка) и винаги да мислят първо за другите.
Учителите не одобряват ученето от книги и правят всичко възможно движенията да се запомнят от тялото, а не от мозъка. Традиционните японски изкуства – чайни церемонии, калиграфия, подредба на цветя и бойните изкуства в началото са били преподавани без учебници и помагала. Целта не е интелектуално усвояване на предмета, а постигане присъствие на духа.

Всяка седмица ритуалът малко се променя, в зависимост от съдовете и сезона, за да се запази интересът на учениците. Всеки път им се напомня, че чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот. На учениците се дава възможност често да присъстват на пълни чайни церемонии и няма значение дали един ученик някога е присъствал на официална четиричасова ча-джи, крайната точка на всичко научено. Обръща се внимание на самия процес на обучение, на събирането на знания и на постепенната настройка на сетивата и на малките, но напълно достатъчни успехи да се справяш все по-добре с ежедневните житейски драми. Силата на чайния ритуал е в разгръщането на личните умения.

1 коментар

  1. Здравейте,

    Благодаря за прекрасната статия и отделеното време за нея.

    С уважение,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.