На чай в Руския двор

Имперска Русия прави опити да обвърже Китай и Япония с търговски връзки по същото време, по което и Източноиндийската компания. Интересът и към чая датира от ранната 1618 г., когато китайското посолство в Москва дарява няколко сандъка чай на цар Алексис. Сключеното през 1689 г. търговско споразумение установява общата граница между Русия и Китай, позволявайки свободното преминаване на кервани и в двете посоки. При все това, пътешествието не е от лесните. Пътят е дълъг около 11 хиляди мили и отнема над шестнадесет месеца, a керваните съставляват между 200 и 300 камили. Като сбор от подобни фактори, цената на чая е доста сериозна и той е достъпен само за заможните. Чак по времето около смъртта на Екатерина Велика (1796 г.) цената му относително се понижава и чаепитието се разпространява из руското общество. А той, като ароматна, топла и ободряваща напитка, идеално се включва в руския живот.

Самоварът, приспособен от Тибетското “котле” е едновременно съд за кипване на вода и чайник. Разположен в средата на руския дом, той може да ври непрекъснато и да обслужва до четиридесет чаши наведнъж. Отново напомняйки влиянието на Азия върху култура им, руснаците наливат чая си в стъклени чаши със сребърна подложка, много близки до турските чаши за кафе. Тук се предпочита силен чай, добре подсладен със захар, мед или сладко.

Със завършването на Транссибириската железопътна линия през 1900 г., керваните най-накрая биват изоставени. Самият чай пък е едно от малкото неща в руската култура, върху което Революцията не слага свой отпечатък. И до ден днешен чай, съвместно с водката, е руско национално питие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.