Японската писменост


В навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, няма да ви говоря за това как трябва да чествате празника.
Просто предвирателно ви го честитя! И искам да ви приветствам да продължите да уважавате това, което имаме и без което не можем всеки един ден. Защото ако не ценим това, което ни дават, как ще искаме да оценят това, което ние даваме?

И тъй като говорим за писменост, искам да споделя и малко инфо за японската писменост. Ако не сте запознати още с информация по темата, ето ме насреща 🙂

Японската писменост официално се нарича „Kanji kana majiri bun“, или буквално „писмо с канджи (йероглифи), смесени с кана (срички)“. Йероглифите японците взаимстват от Китай. Чрез тях с един знак изписват цели думи.

Ако ние българите си имаме една единствена азбука, японците имат 3 азбуки -Катакана, Хирагана и Канджи. Но заедно с използването на различни общоприети съкращения, производствени номера или цели чужди думи, съвременният език се превръща в една изключително богата и същевременно разностранна смесица от азбуки.

Катакана
Азбуката се състои от 48 знака. Използва се главо за чуждици, които не са от китайски произход. Основно японците ги използват, за да подчертават думи, за звукоподражание или за научни термини.

Хирагана
Т.нар. сричково писмо се използвало в миналото главно от жени. Състои се от 48 знака и служи за изписване на японски думи, частици, глаголни окончания, както и за думи от китайски произход, които не могат да се напишат с официално приетите йероглифи.

Канджи
Както споменах това са китайски йероглифи, които представляват идеограми, като всеки знак символизира предмет или идея. Обикновено един знак канджи се състои от повече от един звук. В Япония те се използват за писане както на думи от китайски произход, така и за японски думи.
Канджи навлиза в Япония от Китай през Корейския полуостров през четвърти век. В най-големия речник на йероглифите в Япония са изброени близо 50 000 символа /йероглифа/, но използваните в ежедневието са доста по-малко. Министерството на образованието определя 1 850 знака необходими за всекидневния език и официална употреба, 996 от които се изучават в началното и основното училище. През 1981 г. този списък е увеличен на 1 945 знака. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа.

Обикновено японският се пише и печата в колони, които се четат отгоре надолу. Колоните започват отдясно на страницата, поради което книгите обикновено се отварят обратно на западните печатни издания. Ето това за мен беше странното….Но всяко правило си има изключения. Ето например тук, книгите и списанията с научна или техническа тематика, се печатат в редове и се четат отляво надясно.

И за финал: японският език е шестият най-използван език в света. Въпреки това, той не се говори почти никъде другаде извън Япония. Но ако все пак проявите желание, упоритост и кураж да го научите, пишете ми. Ще се радвам да се срещнем и да си поговорим на японски 😉

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.