Японската калифиграфия се нарича “шодо“. Това е едно от най-популярните изящни изкуства в Япония, а калиграфските работи се ценят колкото живописта.
В завършената калиграфска творба няма нищо излишно или случайно. Има определен ред при изписването на елементите върху оризовата хартия с бамбукова четка и туш. За всяка линия и точка са важни началото, посоката, формата и края; важен е балансът между елементите; важно е празното място между елементите; важно е съотношението между “просто” и “изящно”. Творецът трябва да бъде едновременно максимално съсредоточен и спонтанен при изпълнението.
Бялата хартия съдържа философския смисъл на пустотата. Черните знаци на белия фон носят разбирането за “ин” и “ян” – женското и мъжкото начало.
Калиграфията е част от практиката на дзен будизма – като икебана, чайната церемония – чадо, кендо – фехтовката с мечове и другите японски бойни изкуства като карате и айкидо. Тя е вид медитация, път на познанието. Най-изтъкнатите майстори на бойни изкуства са изучавали калиграфия и чайна церемония толкова дълго, колкото и бойна практика.
В миналото калиграфията е била привилегия за японските аристократи и самураи. Днес тя е достъпна за всеки, дори в България, който има интерес към дзен будизма и японската култура като цяло.
Практикуващите дзен будизъм вярват, че йероглифите имат сакрално значение, тъй като писмеността на Изток се счита за послание от Небето. Затова калиграфският знак носи в себе си специална енергия. Счита се, ако докато разглеждаме калиграфска творба мислим за успехи, радост, творчество и любов – за всичко, което ни прави щастливи, щастието непременно ще дойде в живота ни.
