За очарованието на гейшите разказва Марта Илиева

marta-ileva-antoaneta-dobreva1
Представям ви Марта Илиева. Тя е завършила 18 СОУ “Уилям Гладстон” с изучаване на японски език. От 10 години се занимавам с чайна церемония и други японски изкуства. Марта Илиева, вляво на снимката и Анета Добрева, вдясно, са автори на прекрасните канзаши от изложбата “Неувяхващият цвят на гейшата” (Етнографския музей в София, до 25 октомври).
На 16 октомври (неделя) 16:00 ч. ще се състои лекция на тема: „Гейшите – мит и реалност“, в зала 19 на Музея. Входът е безплатен, но тъй като местата са ограничени, е необходима предварителна резервация по имейл на адрес geisha.lecture@gmail.com. А сега вижте нейните отговори на моите въпроси по темата.

Какво ще видят посетителите от изложбата в Етнографския музей “Неувяхващият цвят на гейшите”?

На нашата изложба посетителите ще имат възможност да видят реплики на цумами кандзаши. Това са цветя, направени от плат, като всяко едно листче е от отделни квадратче, сгънато и залепено с оризово лепило.

Само гейшите ли са носели канзаши? Днес носят ли се канзаши?

Този вид кандзаши са били характерни най-вече за маико, обучаващите се гейши. Самите гейши носят много по-опростени украшения за коса. Днес модерни версии на цумами кандзаши са популярни сред младите момичета в Япония а и по света, макар и обикновено да се носи например само едно голямо или 4-5 малки цветя на фиби или диадеми. Използват се повече видове платове и нови видове сгъвки.

 Какво е посланието на тези украшения за коса?

В Япония сезонността е на голяма почит. През шарките по кимоната до формите на традиционните сладки, всичко трябва да бъде съобразено със сезона. Цветята, които маико носят, трябва да са съобразени с конкретния месец. Не могат да сложат например кленови листа през април – това е месецът на сакурата! Като оставим настрана сезонноста, цветята подчертават младостта и красотата на маико. Те са все още девойки и трябва да са шарени и весели 🙂

 Кой е митът за гейшите, който ще опровергаете на Вашата лекция в неделя? Днес има ли гейши в Япония?

Най-големият мит за гейшите – че са били куртизанки. За нещастие в Запада те често са бъркани с Ойран – куртизанки, които също са се обучавали в различни изкуства. Самите гейши никога не са били куртизанки – било им е забранено. Днес в Япония все още има гейши в Киото и в Токио.

Кое ви накара да се занимавате с повече от едно японски изкуства – специалист сте в чаената церемония, калиграфия, кири-е?

В училище имахме избираем предмет чайна церемония, на който се записах, и така се почна. Изучавам чадо или пътят на чая в Урасенке България, клон на японската школа Урасенке, от вече над 10 години. Чайната церемония е комплексно изкуство и човек трябва да радбира поне малко от калиграфия, керамика и други изкуства. С калиграфията ме запозна моята учителка в 18 СОУ Мами Коджима, а с кири-е се запознах едва преди 5 години на уъркшоп на Рина Пападополу. При все това не бих се нарекла специалист в нито едно от тези изкуства – има още много да уча за всяко едно от тях.

 Има ли курсове в София, където се преподават тези изкуства?

Урасенке България предлага курсове по чайна церемония. Има също така Асоциация по кири-е, която понякога провежда уъркшопи.

 Може ли да отделете кои са най-важните изкуства, която владее една гейша.

Всяка гейша трябва да усвои традиционни танци, поне един музикален инструмент – най-често шамисен (струнен инструмент), да изучи чайна церемония и може би най-важното – изкуството на разговора. Тя трябва да предразполага хората и да умее да води интелигентен и приятен разговор.

Снимка: Личен архив на Марта Илиева

Вижте още: 3 модела на канзаши

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.