В Международния ден на приказката – 20 март – искам да споделя няколко думи за японските приказки. Те предават особеното, вълнуващо отношение, с което младите хора се отнасят към по-възрастните. В тях се разказва и за същите неща, както във всички други легенди и предания по света – как да различаваме доброто от злото, колко е важно да помагаме на приятелите и роднините си и как трябва да запазим морала и нравствеността си.
Една част от приказките имат за главен герои митично същество, което приема човешки облик и се жени за човек, а всъщност е някакъв вид животно или магьосница. Голямо внимание в историите се отделя на красивата природа – и най-често на цъфналите вишневи цветове – Сакура – националното дърво на Япония.
Много от народните японски приказки са превърнати в анимационни филми и компютърни игри – любими не само на децата, но и на порасналите японци.
Бъдете внимателни с мрачните (страшни) японски приказки – запознайте се с тях, преди да ги прочетете на детето си, защото често пъти в тях е пълно с кървави сцени.
Говорила съм с приятели и с тях избрахме да изброя някои от популярните на български език японски народни приказки: Приказка за Исъмбоши, Легенда за Урашима, Приказка за Химе, Вълшебният воал, Човекът, който карал дърветата да цъфтят и др. От по-новите книги можете да потърсите “Японски сказания: Жената на самурая”, Пергамент прес, 2011, които са по-скоро приказни истории за по-възрастни.
Спирам да пиша, защото искам да дочета любимата си приказка за Шепнещия мост 🙂
