Защо японските жерави се превръщат в монаси

kimono

Жеравът се ползва с особено внимание в японската култура – в литературата, фолклора, приложните и сценичните изкуства, оригами. Всъщност много народи използват жерава като символ на свободолюбие, верност и бдителност, на дълголетие и успех. Той означава също, че идва топлото време, а през есента, че зимата е прага ни. Оттам и двете настроения, които жеравът поражда – весело и тъжно.

Японците имат популярна поговорка – “Жеравите живеят хиляда години, костенурката – десет хиляди”. С времето тя е съкратена до името на тези животни, произнесено като една дума – цурукама или “цуру”,  което означава пожелание за дълголетие.

Къде се изобразява днес красноглавият японски жерав: в различни предмети на бита – керамика, картини, паравани, кимона, в паметни знаци и емблеми, на пощенски марки за тържествени събития.

Цяла Япония познава легендата за ранения жерав, който се превърнал в красиво момиче, което се омъжило за своя спасител. Момичето се оказало сръчна тъкачка, която изработвала удивителни платове от своите пера. Всичко изтъкано тя криела в една заключена стая. Когато мъжът й ги видял, тя отново се превърнала в птица и отлетяла надалече.

Счита се, че когато жеравите се превръщат в хора, те често приемат облика на странстващи монаси, които пътуват, за да помагат да нуждаещи се хора.

Жеравът навсякъде в японската култура е символ на чистотата, щастието, честността и готовността към безкористна помощ. Според друго поверие желанието на човек се сбъдва, ако сгъне от хартия 1000 жерава  (оригами). Ако човек е тежко болен, неговите близки сгъват 1000 жерава и му ги подаряват. Често пъти такава демонстрация на любов действително помага на болния да оздравее.

Друг вариант на тази традиция е болният сам да сгъне 1000 жерава, което символизира неговата упоритост и желание за живот. Този вариант получил своето развитие в годините след бомбардировките над Хирошима и Нагасаги. Когато четиригодишното момиче от Хирошима Садако Сасаки преживява атомната бомба, а когато става на 14 години умира от лъчева болест. Садако започнала да сгъва жерави с надеждата да оздравее, но успяла да направи само 643. Последният сгънала, когато вече била ослепяла. Останалите 357 жерави сгънали нейните съученици. В памет на Садако  и на децата, жерви на атомната бомба, е направена скулптура, която се намира в парка Мира в Хирошима. Статуята представлява момиче, което държи жерав – своята последна хартиена птица. Днес е традиция гостите на града да посещават паметника и да оставят до него своите предварително сгънати хартиени жерави.

Снимка: pixabay

За любознателните припомням:

7 идеи за практическо приложение на оригами

Кимоното фурисоде

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.